СЗО предупреди: Преработените меса причиняват рак и тежки заболявания

Световната здравна организация (СЗО) насочи вниманието към рисковете, свързани с консумацията на преработени месни продукти, като предупреждава, че храни като кренвирши, колбаси, салами и бекон са трайно асоциирани с повишена честота на някои онкологични заболявания. Оценките се базират на актуализирани научни данни, анализирани от Световна здравна организация и нейната специализирана структура Международна агенция за изследване на рака, която периодично преразглежда класификациите на канцерогените.

Според експертните анализи редовният прием на преработено месо е убедително свързан с повишен риск от рак на дебелото черво. Данните показват, че ежедневната консумация на около 50 грама такива продукти увеличава индивидуалния риск от заболяването приблизително от 6 на 7 процента. Макар абсолютното нарастване да изглежда умерено, здравните специалисти подчертават, че при масова и продължителна употреба ефектът върху общественото здраве е значителен.

В дефиницията на СЗО за преработено месо попадат всички видове месо и птици, подложени на технологична обработка с цел удължаване на трайността или подобряване на вкуса – чрез осоляване, опушване, сушене, ферментация или консервиране. Най-често става дума за продукти от свинско и говеждо месо, но също и от птиче, които са широко разпространени в съвременните хранителни режими.

Мащабни метаанализи на стотици епидемиологични проучвания показват, че рискът не се ограничава само до колоректалния рак. Някои изследвания от последните години свързват честата консумация на червено и преработено месо и с повишена вероятност от развитие на рак на панкреаса и простатата. По данни на Cancer Research UK приблизително 20% от случаите на рак на червата във Великобритания се дължат на хранителни фактори, сред които водещо място заема преработеното месо, докато делът му за всички онкологични заболявания е около 3%.

Съвременни проучвания от Университета в Оксфорд, публикувани в BMC Medicine, допълват тази картина, като показват, че хората, които се хранят предимно с растителни храни или консумират риба, но не и месо, имат по-нисък общ риск от развитие на рак. При мъжете, по-специално, се отчита по-ниска честота на рак на простатата сред вегетарианци и пескатарианци в сравнение с редовните консуматори на месо.

Въпреки това позициите на здравните институции срещат критика от страна на месопреработвателната индустрия, която оспорва интерпретацията на част от данните и предупреждава за икономически последици при евентуални регулаторни мерки. Представители на сектора твърдят, че рискът зависи от количеството и цялостния начин на живот, а не от изолирана храна.

Медицинските експерти подчертават, че проблемът не е само в самото месо, а и в съпътстващите го технологични процеси. Преработените продукти често съдържат високи нива на сол, наситени мазнини и добавки като нитрити и нитрати. Макар тези вещества да имат важна роля за безопасността на храните, при определени условия в организма могат да се превърнат в нитрозамини – съединения с доказан канцерогенен потенциал.

СЗО и други международни здравни организации препоръчват ограничаване на преработените и ултрапреработените храни като част от по-широка стратегия за превенция на хроничните заболявания. Диета, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и бобови растения, в съчетание с умерена физическа активност, остава сред най-ефективните и научно обосновани подходи за намаляване на риска от рак и за поддържане на дългосрочно добро здраве.